БЪЛГАРСКИЯТ СЪД, ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА ?

СЪДИИТЕ: НЕЗАВИСИМИ И НЕДОСЕГАЕМИ ПРАВО И ЗАКОНОНАРУШИТЕЛИ, СЪДЯТ ГРАЖДАНИТЕ БЕЗ ДА СЪЩЕСТВУВАТ, СТОКА, ПАЗАР, СДЕЛКА, ПРАВООТНОШЕНИЕ И ОБЛИГАЦИОННО ПРАВООТНОШЕНИЕ, И ГИ ОСЪЖДАТ ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ИЗМАМИТЕ В ТОПЛОФИКАЦИЯ!

За "независимите" съдии, през целия преходен период не съществуват Конституция, пазарна икономика и Закон за енергетиката. Не искат да знаят що е то стока, пазар, сделка, Продавач, Купувач, продажба и правоотношение. За тях съществува само измисленото понатие “доставка”.

Произвежданите от топлофикация количества топлина, притежават качеството "стока", единствено и само при документирани и изпълнени задължения от страна на Топлофикация по: чл. 2, чл. 39, чл.125, чл. 130, чл. 132, и чл. 150 от Закона за Енергетиката (ЗЕ), а именно: функциите "пренос и разпределение" – чл. 125; сделката „пренос на топлинна енергия" – чл. 130; "поддържан баланс между производство и потребление" – чл. 132; лиценз „пренос на топлинна енергия” – чл. 39; "продажба" – чл. 150 от ЗЕ.

Павоотношението е връзка между ЛИЦА, между правни субекти, а не между лица и вещи, защото последните не могат да бъдат носители на права и задължения. „Доставката” в Абонатната Станция осъществява връзката между лицето - правен субект Топлофикация и вещта „Абонатна Станция”, не е правна норма и не може да поражда правоотношение!

Най-важното доказателство за наличие на правоотношение между страните, представяно от топлофикация и приемано от съда е ”Общи Условия за продажба на топлинна енергия”. Обикновено, исковите молби на топлофикация срещу техни длъжници се основават на "доставена, ползвана, но незаплатена ТЕ”. Топлофикация твърди, че „Между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партидата от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период”.

Тези правни абсурди в исковата молба, се приемат в съда за безспорни и допустими, въпреки че:

1. Предмета на исковата молба е за "доставена", а облигационноправната връзка е „относно продажбата и покупката на топлинна енергия”. С въпросните "Общи Условия" не се урежда „продажбата и покупката” на топлинна енергия а се урежда „доставката” й в Абонатната Станция, какъвто е и предмета на исковите молби. Защо съдиите се правят, че "не виждат" тази документна измама? Обяснението, че съдиите не знаели или не разбирали разликата е инфантилно и невярно! Съдиите прекрасно знаят и разбират всичко, но от една страна така им е разпоредено "свише" да решават тези дела а от друга, не е изключено и тази тяхна "безпристрастност" да се гарнира със сериозно количество финикийски знаци.

2. „Доставката” в Абонатната Станция изключва съществуването на продажба и покупка; на функционална връзка между страните – чл. 125, ал. 1 от ЗЕ; на стоката Топлинна Енергия (ТЕ); на пазар на стоката "топлоенергия"; на баланс; на сделка; на Продавач и Купувач, и въобще на правоотношение!

3. „Доставката” в Абонатната Станция би могла да се тълкува единствено като "умишлена безстопанственост" на монополиста и по никакъв начин като правоотношение!

В Закона за Енергетиката (ЗЕ) няма, и не се съдържа правна норма "Доставка", която може да породи правоотношение. Прилагането на „доставка в Абонатната Станция" поражда единствено беззаконие – произвежданата ТЕ не е стока и не се полагат грижи за предаването й на потребителите. В ЗЕ „доставка” се съдържа единствено като пришит термин към определенията дадени в чл. 125 за: 1. В алинея първа, в качеството на функция от процеса „топлоснабдяване”; 2. В алинея втора, в качеството на „обекти и съоръжения” от топлоснабдителна система.

За да придаде на функцията „доставка” качеството на правна норма, при изготвянето на подзаконовия нормативен административен акт (ПНАА) „Общи Условия за продажба на топлинна енергия”, търговското дружество „Топлофикация” заменя определената с чл. 150 от ЗЕ правна уредба „продажба на топлинна енергия” и правната норма „продажба”, с несъществуващо в ЗЕ задължение за Топлофикация „ПРОДАВАЧЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ДОСТАВЯ ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ В АБОНАТНАТА СТАНЦИЯ НА СГРАДИТЕ”!?!

Това фиктивно/несъществуващо в ЗЕ задължение, включено в ОУ съдържа в себе си фиктивната/несъществуващата в ЗЕ правна уредба „доставка в абонатната станция” и фиктивната/несъществуваща в ЗЕ правна норма „доставка”.

Търговското дружество „Топлофикация” не би следвало да има право да изготвя ПНАА, но чрез "одобряваните" от КЕВР „Общи Условия за продажба на ТЕ” ДЪРЖАВАТА по недопустим начин подменя законна правна уредба и норма с несъществуващи в ЗЕ правна уредба и норма, за да придаде на функцията „доставка” (предмет на чл. 125, ал.1 от ЗЕ), статута на правна норма!

Търговските дружества нямат право и сами не могат да решат те да си изготвят ПНАА. Решението за това е на т.н. „Народното” събрание, което в Нарушение на Конституцията и на ЗНА, им е прехвърлило компетентността за изготвянето на тези ОУ. И това също не е въпрос на некомпетентност, грешка или недоглеждане. Това е напълно съзнателен и целенасочен акт, който дава с основание да се каже: В България, мафията си има Държава!

По същество, чрез разрешената от държавата подмяната на законната правна уредба „продажба на топлинна енергия” с несъществуващата в ЗЕ, фиктивна правна уредба „доставка в Абонатната Станция” се суспендира/спира действието на Закона за Енергетиката, премахва се прилагането на правната уредба „продажба на топлинна енергия” съгласно чл. 150 от ЗЕ и се установява тотално беззаконие!

Суспендирането на Закона за Енергетиката и на повелителната правна норма „продажба”, извършено чрез изготвените от Топлофикация и одобрени от КЕВР „Общи Условия за продажба на топлинна енергия”, изключва съществуването на правоотношение! И при това положение, т.н. "Съд" издава стотици хиляди решения срещу гражданите в полза на Топлофикация „за доставена ТЕ в АС", без да съществуват правоотношение, сделка, продажба и покупка на ТЕ, т.е гражданите биват осъждани без съществуването на каквито и да било юридически основания!

Ето по този перфиден начин, прикрита зад търговски дружества, българската държава насилствено изземва от българските граждани недължими й колосални суми, за да пълни продъненият отвсякъде държавен бюджет. Нали за да може да се крадат милиарди от бюджета, той първо трябва да се напълни някак си все пак?

Въпреки, че е малко вероятно, ако някой реши да оспорва изложеното дотук, най-напред ще трябва да отговори на следните въпроси:

1. Къде в ЗЕ е записано, че „Продавачът е длъжен да доставя в абонатната станция”?

2. Къде в Общите Условия пише нещо:

- за правната уредба „продажба на топлинна енергия” и правната норма „продажба”, предмет на чл. 150 от ЗЕ?

- за фундаменталните за качеството и продажбата на ТЕ разпоредби на чл. 125, чл. 130, чл. 132 и чл. 150 от ЗЕ?

- за сделката „пренос на топлинна енергия"?

- за лиценз „за пренос на топлинната енергия"?

3. Как и по какъв начин топлофикация прилага, документира и доказва изпълнението на задълженията си, определени с разпоредбите в ЗЕ и изредени в горната точка 2?

4. Притежават ли доставяните в Абонатната Станция количества ТЕ, качеството "стока"?

5. Има ли пазар на ТЕ и пазарни отношения между страните - Продавач и Купувач?

6. Има ли едно единствено за цялата страна дело, образувано и решено на основание чл. 150 от Закона за енергетиката – за "продадена топлинна енергия"?

Проблема „централно топлоснабдяване" засяга около половината от населението на страната, но до властта се допускат само защитниците на произвола, измамите и беззаконието наложени от държавата, чрез т.н. "Общи Условия" и съдържащото се в тях престъпно понятие „доставка в абонатната станция".

Налагането и укриването на беззаконието и нарушаването на човешките права е обхванала всички органи и институции на властта, на всички нива, без изключение! И ключът към решаването на този проблем е съдебната власт, за която още древните латини са постановили, че "Правото е основата на държавата!". Има право - има държава. Няма право - няма държава.

Бутафорно право = Бутафорна държава!