ИЗМАМАТА СГРАДНА ИНСТАЛАЦИЯ

В колосалния заговор топлофикация, въвеждането и боравенето с понятието "сградна инсталация" има централно, ключово значение. В нея е скрита същността на голямата далавера. Защо и как това е така?

За да разберем за какво става дума, нека като начало изясним какво означава "сградна инсталация"? В топлоснабдяването, сградната инсталация е целият комплект тръби, кранове и съоръжения (радиатори и др.) осигуряващи циркулирането на горещата вода, която отделя топлоенергията си по тези тръби (и най-вече в радиаторите), с което се извършва отоплението на блока. За всеки е ясно, че отоплението се извършва с помощта на радиаторите, които топлоотделят най-голямо количество енергия, затова ги и наричат "отоплителни тела". В същото време обаче топлоотделят не само радиаторите, но и всички тръби, кранове и други метални или пластмасови съоръжения закачени към системата. Топлофикация е нарекла "сградна инсталация" всичко, което не е радиатор, с други думи те делят отоплителната система на сградата на две части: отоплителни тела (радиатори) и сградна инсталация (всичко останало). Това условно деление обаче в сметките на топлофикация придобива съвсем конкретни цифрови изражения, в което се състои именно и голямата измама. Защо този подход е измама? Ами защото сградната инсталация и радиаторите са едно цяло и много-трудно (практически невъзможно) могат да бъдат отделени едно от друго. Такова отделяне може да стане реално само в сградите с т.н. "хоризонтални разводки", т.е. в най-новите сгради, където сградната инсталация е изградена в отделна, специална вертикална шахта преминаваща през всички етажи и от която на всеки етаж се отделя разклонение за всеки отделен апартамент. Така е в най-новите сгради. В повечето по-стари сгради обаче, тръбните разводки са вертикални, т.е. разклонението на инсталацията започва от мазето, откъдето нагоре по етажите тръгват т.н. "вертикални разводки", т.е. тръби, минаващи през всеки един апартамент от основата до последния етаж на сградата, към които тръби във всеки апартамент е закачен съответен радиатор. В този случай няма как тръбите ("сградната инсталация") да се отделят от радиаторите, т.е. чисто технически и практически те са едно цяло. Ето защо делението на системата на "радиатори" и "сградна инсталация" е направено с една единствена цел: измамата да работи и да бъде приета от потребителите, защото е малко вероятно отделния абонат да може да разбере тази "много-сложна" работа. Защо й трябва на топлофикация да прави такова деление за да работи измамата? Ами нека не забравяме, че в схемата е замесена още една измама наречена "дялово разпределение". Така че за да проработи тази измама има нужда от още една измама. Въобще, измама връз измама!

Нали уж се твърди, че се извършва дялово разпределение на потребената от всеки абонат топлоенергия? Да, но се намериха хора, които решиха да се откажат от услугите на топлофикация и това още повече обърка цялата система. Защо? Ами защото единствения възможен начин човек да се откаже от услугите на топлофикация е като си махне радиаторите. Радиаторите се махат, но тръбите на сградната инсталация остават. А както вече видяхме, сградната инсталация също топлоотделя, т.е. консумира топлинна енергия. Ето защо, при отсъствието на топлинни разпределители (поради отсъствие на радиатори, върху които тези разпределители се монтират) топлофикация трябваше да намери начин как да фактурира на потребителите отказали се от радиатори доставената на блока, но не използвана от потребителите а потребена от сградната инсталация топлоенергия. Поради тази причина беше въведено понятието "сградна инсталация" като отделен елемент във фактурата. Въпреки, че на всеки е ясно, че една тръба минаваща през съответната стая не може да топли (поради малката си повърхност), за топлофикация все пак тази тръба топлоотделя, топлоотделя, но колко да топлоотделя? Това може да се определи точно, но ще се окаже, че това топлоотделяне е толкова малко, че на практика отказалият се потребител ще трябва да плаща прекалено малко, докато потребителят с радиатори прекалено много, в резултат на което, масово потребителите ще започнат да се отказват от услугите на топлофикация.

На всеки трябва да е ясно, че в централното топлоснабдяване има заложени принципни недостатъци и противоречия, които винаги ще генерират проблеми. Един такъв фундаментален проблем е, че централното топлоснабдяване по своята същност и идея е обществена услуга за гражданите. Така поне е записано в Закона за енергетиката а и то си е така. С развитието на олигархичния модел на управление в страната обаче тази обществена услуга се изроди от услуга в сериозен източник на приходи както за бюджета, така и за свързаните със сектора "специалисти", политици и всякакви управляващи. Нещата коренно се промениха, но беше запазена фасадата, че топлоснабдяването не било точно обществена а... колективна услуга! Защо беше направен този словесен "маньовър" както би казал другарят Тодор Живков? Защото при поскъпване на топлоенергията 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ПЪТИ!!! вече не всеки можеше да си позволи да използва този начин на отопление. 

Изключително важен момент за разбиране проблема "централно топлоснабдяване" са т.н. "технологични загуби". Това са онези количества топлоненергия, които се поглъщат от тръбите пренасящи топлоносителя (горещата вода) от ТЕЦ-а до радиатора или крана на потребителя и които топлофикация начислява за плащане от потребителите. А тези "технологични разходи" са огромни. Те представляват около 20-25% от цялото количество топлоенергия напускащо ТЕЦ-а! Без значение от доставеното или закупено количество топлоенергия на блока, технологичните разходи са си едни и същи и от потребителите се очаква да покрият най-малко стойността на тези загуби. Преди години, въпросът беше решен с въвеждането на т.н. "такса мощност", което представляваше една фиксирана сума пари за всеки потребител, дължима ежемесечно, без значение дали потребителят е ползвал или не топлоенергия. След като съдът обаче постанови незаконността на тази такса, тя беше премахната и на нейно място трябваше да се намери друг начин за редовното събиране на пари за покриване на тези загуби. 

И измисленото решение беше наречено "сградна инсталация". , при това с напълно измислена тежест (%) в потреблението на доставяната на блока топлоенергия. Твърдението, че процентът топлоенергия поет от сградната инсталация е равен на 10, 20 или каквито и да било проценти е напълно несъстоятелно, защото практически няма как този дял да се определи. И какво решиха топлофикация? Ами да се запише там някакъв процент, защото за тях и без това няма значение дали ще вземе парите на потребителя за сградна инсталация или за радиатори. Така беше по времето, когато мнозинството от жителите в блоковете с централно парно бяха абонати. Тъй като системата на голямото лапане се услади на авторите на идеята "централно парно с дялово разпределение", те решиха да увеличат приходите си, като увеличават цената на топлоенергията за потребителите. Отначало постепенно а впоследствие масово хората започнаха да се отказват от топлофикация и тогава се появи друг сериозен проблем: първоначално заложените 10% сградна инсталация започнаха да не устройват топлофикация, защото при 10% тези, които се отказаха от услугата отопление  трябваше да поемат прекалено малка част от доставената на блока топлоенергия, докато останалите трябваше да поемат една нараснала, по-голяма част. Пред опасността да загубят останалите си абонати (поради прекалено високи сметки), топлофикация се принуди да увеличи % на сградната инсталация, за да може отказалите се да плащат по-голям процент от доставената топлоенергия и сметките на оставащите абонатите да не нараснат дотолкова, че и те да се откажат. Допълнително, голяма част от абонатите започнаха изцяло да спират (с крановете на радиаторите) топлоподаването до радиаторите си и уредите за дялово разпределение нямаше какво да отчитат. А топлоенергията е доставена на блока и някъде трябва да му се "завре" на потребителя. Къде, къде? Ами понеже няма другаде къде в "сградната инсталация"! Така, на места се стига дотам, че количеството "излишна" топлоенергия доставена на блока е толкова голяма, че ако се вкара цялата в "сградната инсталация" нейният дял ще надхвърли границата от 50%, над който топлофикация е длъжна да вземе мерки, защото според нормативните документи това е ненормално. Как да се реши тази дилема? Ами има само един начин (макар и напълно безумен): да се пише, че топлоразпределителите са отчели нещо !!! т.е. макар и показанието им реално да е нула, все пак топлофикация да пише, че има установено някакво потребление. Може да е безумно, но кой е в състояние да провери, удостовери или промени нещо? Кой и как може да види и сравни показанията? Ами просто няма такъв! Защо тогава да не се използва? И те го правят и още как.

Ето така, с помощта на сградната инсталация за сметка на потребителите топлофикация върти игрите си, стимулирайки редовните си платци като им намалява сметките (за да продължават да си плащат) за сметка на "наказаните" нередовни или частични такива (които и без това плащат по-малко или въобще не плащат). Ама това е некоректно и незаконно. Така е, но какво може да искаме от една страна, в която държавата й е най-големият нарушител, да не кажем престъпник? Нищо по-различно от това.

Има ли този проблем разумно решение? Да, разбира се, че има. Винаги има. И това решение е много просто: централното топлоснабдяване отново да стане обществена услуга и да престане да бъде източник на средства за бюджета и за "лапане". Това може да се случи, като цената на топлоенергията отново стане "нормална" и платима от практически всеки българин а не както сега само от заможните. Цената да стане "народна"? "Това е невъзможно", "цените на горивата и пазарните условия не го позволяват" биха веднага гракнали представителите на престъпната държава и енергийната мафия. Разбира се, че това не е вярно и няма нищо общо с действителността. Проблемът е, че всички тези сладури ще трябва да се откажат от голямото лапане. Как си го представяте това? Ами те ще воюват с всички средства и начини това да не се случи. Ако гражданите искат да го позволят, нека си мълчат и приемат това положение. Досега оправданието беше, че не се знае какво, как и защо се случва. Сега вече не може да има такова оправдание. Докато гражданите не изтръгнат от ръцете на тези престъпници възможността им да ги грабят чрез оръдието им наречено "централно топлоснабдяване", нещата ще си останат същите а проблемите на гражданите ще се задълбочават.  Това е положението!