ИЗМАМАТА "ГОРЕЩА ВОДА"

Твърде често, мнозина гледат сметките си за гореща вода (наричана БГВ - Битово Горещо Водоснабдяване) и не проумяват защо в тях пише привидно безумни неща. Това въобще не е случайно а е скрито в техническите аспекти на въпроса. 

За да се разбере шашмалогията, която "Топлофикация" използва, трябва да се познава същността на въпроса "подгряване и подаване на гореща вода".

Затова, нека почнем от самото начало. Количеството топлина необходимо за подгряване на 1 куб. м. вода в топлообменника (подгревателя) на Абонатната Станция се определя съгласно:

Първия принцип на термодинамиката, който гласи че: ΔU=Q+A

Изменението на вътрешната енергия на едно тяло или система от тела→ ΔU е равно на сумата от извършената от външни сили работа върху това тяло→ (А) и погълнатото (получено) от тялото количество топлина→ (Q): Съгласно формулата за изчисляване на специфичния топлинен капацитет на едно тяло, полученото количество топлина Q от тялото е: Q = c.m.Δt = c.m.(Т2-Т1), където:

Q - е полученото от тялото количество топлина

с - е КОНСТАНТА и се нарича специфичен топлинен капацитет на тялото, т.е. това е количеството топлина необходимо за повишаване на температурата на дадено тяло с маса 1 кг с 1 градус Целзий (за водата тази константа е равна на 4186 J/kg/ºC), където:

m - е масата на това тяло (в нашия случай за 1000 кг = 1000 л = 1 куб. м вода)

Т1 - началната температура на тялото (температурата на студената вода която влиза за подгряване в топлообменника и която съгласно нормативните документи се приема, че е 10°С)

Т2 - крайната температура на тялото след извършване на процеса топлообмен (температурата, до която студената вода се нагрява преди да се подаде към сградната инсталация и която съгласно нормативните документи не трябва да е по-ниска от 55°С)

ΔТ - е разликата между Т2 и Т1 или в случая 55°С - 10°С = 45°С

Съгласно международната таблица SI за превръщане на различните мерни единици: 1J (Джаул) = 0,2388 калории = 0,000278 вата.

За повишаването с 1°С на 1 л вода са необходими съгласно физичната константа с: 4186J = 1000 калории = 1 килокалория = 1,163 вата = 0,001163 квт.

За повишаването с 1°С на 1000 л (1 куб. м) вода са необходими: 4 186 000J = 1 000 000 калории = 1000 килокалории = 1163 вата = 1,163 квт

За повишаване с 45°С (55°С-10°С) на 1000 л (1 куб. м) вода са необходими: 1,163 квт х 45 = 52,34 квт/ч

Това е цялата тайна за подгряването на горещата вода!

Нека обаче поясним още следните важни неща: Има един технически елемент, за който хората от Топлофикация не говорят и съответно мълчат като комунисти пред разстрел. Това е т.н. „рециркулация на горещата вода”. Всяка една АС освен всичко друго има и една специална помпа, наречена „рециркулационна помпа”, която има следната задача: Да върти подгрятата в топлообменника на АС вода в т.н. рециркулационен кръг на сградната инсталация за гореща вода. Този кръг служи за поддържане топли тръбите за гореща вода на блока, така че когато потребителите на гореща вода (най-вече тези живеещи на по-горните етажи на сградата, защото са най-далече от АС) пуснат крана за гореща вода, тя да потича гореща след няколко секунди, а не да чакат 30 - 40 или повече секунди време да се „изтече” студената вода, докато горещата достигне до крана на съответния потребител. Стандартна практика на Топлофикация е тази рециркулация да се пуска да работи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. През цялото време на работата на рециркулационната помпа, се подгрява вода, т.е. черпи се топлоенергия. Според Топлофикация (пък и според нормативните документи) разхода на тази топлоенергия е за сметка на потребителите. Ето защо се поставя следния въпрос: а като е за сметка на потребителите колко струва това на потребители? При уредите, които се монтират стандартно в АС това количество няма как обективно да се измери, защото за целта Топлофикация не е монтирала необходимите уреди. Новите АС имат електронни контролни табла с микропроцесор, което позволява работата на тази рециркулационна помпа да се настрои така, че да работи когато е необходимо и да не работи когато не е необходимо. Кога не е необходимо? Най-вече през нощта, когато повечето потребители спят и подгряването на тръбите си е направо безсмислено и през по-голямата част от дена. Кога е необходимо? Когато на хората ще им предстои използването на гореща вода: сутрин между 6 и 9 ч когато хората стават за работа и вечер между 5 и 7 когато хората се прибират от работа. Не трябва да забравяме, че пускането на гореща вода от крана върши точно работата на рециркулационната помпа, т.е. използването на гореща вода от даден потребител също погрява тръбите за всички потребители, така че в тези моменти няма нужда от помпата. Защо обаче това използвано количество ТЕ не се измерва? По принцип, количеството ТЕ, която потребителите би трябвало да заплащат следва да се изчислява по следната формула: потребено количество вода в куб. м. х 52,34 квтч = Х квтч (по показание на общия водомер за гореща вода за месеца) Почти никъде и никога обаче квтч необходими за подгряване на 1 куб. м. вода не са 52,34 квтч а много повече - 90, 120, 190, та чак 210 квтч!?! Обяснението е именно във въпросната рециркулация. Всичко над 52,34 квтч отива за подгряване на тръбната инсталация за гореща вода на блока. Както обаче може да се види, стойности от 120 или 190 квтч за 1 куб. м. са от два до четири пъти по-високи от реалната стойност необходима за подгряване на 1 куб. м. вода. Да, да правилно сте разбрали: за подгряване на сградната инсталация отиват 2-3 пъти повече ТЕ от тази необходима за подгряване на самата гореща вода. А както знаем, нормативните документи изискват топлинната енергия (ТЕ) за подгряване на сградната инсталация за отопление да не надвишава 50% от общата начислена на блока ТЕ за плащане. Сградна инсталация за гореща вода? Нито дума по въпроса и отново това не е случайно. За да се прикрие тази врътка, Топлофикация вкарва ТЕ за подгряване на сградната инсталация за гореща вода в графата „ТЕ за подгряване на 1 куб. м. вода”, с което понятието „сградна инсталация” в този случай просто се елиминира и изчезва. Ето защо при това положение няма как количеството ТЕ за подгряване на 1 куб. м. вода да е равно на 52,34 квтч. а е винаги много по-голямо. От горе казаното, може да се заключи, че всички квтч над 52,34 отиват за подгряване на рециркулиращата гореща вода в тръбната инсталация за гореща вода на блока. Никой обаче, по никакъв начин не мери това и тези количества се определят от "Топлофикация" „на око”. Колко и какво количество от доставената на блока ТЕ ще бъде „отредена” за горещата вода е „политически” въпрос за Топлофикация, отговор на който дава опита на фирмите за дялово разпределение по отношение на това какво потребителите биха приели като „достоверно” и „правдоподобно” и срещу какво биха скочили. Защо този показател се определя „на око”? Защото ако за горещата вода се използваше вярната стойност от 52,34, сметката за гореща вода би била твърда малка спрямо тази за отопление. Така, примерно при 12 куб. м. потребена вода от даден абонат, сметката му за гореща вода би била едва... 628 квт ! или изразено в пари това би му струвало само 60,35 лв. В същото време „излишната”, "артисала" ТЕ за да се плати на "Топлофикация" може да се „завре” само в сметката за отопление, което силно би надуло сметката за отопление. Логичното следствие от това би било голямото мнозинство от потребителите да се откажат от отопление, но да си запазят горещата вода. Това би било пагубно за Топлофикация, защото само използването на гореща вода при изключително ниската ефективност на централната система на топлоподаване и колосалните загуби по трасето биха направили доставката на ТЕ по този начин толкова неефективна, че Топлофикация ще трябва да фалира. Ето защо е от ключово значение за монополиста отопление колкото се може повече потребители да използват отопление, та чрез него и в него да се скрива далаверата с горещата вода.

Може ли да се направи нещо по въпроса? Разбира се че може, ако наистина въпросът се подхване професионално. Как? Във фактурите на Топлофикация ред 11 е изписан като обърнете внимание: „специфичен разход на ТЕ за подгряване на 1 куб. м. вода съгласно.... Наредбата за топлоснабдяване” !!!

Както се вижда, Наредбата просто отменя първия принцип на термодинамиката и се поставя над този природен, физичен закон. Това малко ми звучи все едно с наредба на правителството да се разпореди всички българи от утре да престанат да ходят по земята а да почнат да летят и който продължава да ходи а не лети, да бъде глобяван с примерно 50 лв. Ето това пише в Наредбата, това пише в т.н. „фактури”. Не съм чувал другаде по света нормативен акт да отменя действието и да противоречи на един вселенски физичен закон. Това сигурно не се побира в главата на нормалния човек, но в опита за държава наречен „Абсурдистан” както виждаме всичко е възможно.

Още един важен елемент от измамата с горещата вода: През отоплителния сезон, излишъка от ТЕ за отопление би могъл да се скрие в горещата вода. През лятото обаче, това е невъзможно. Какво прави Топлофикация при това положение? На първо място е сметките за гореща вода през отоплителния сезон да са достатъчно надути, така че когато отоплението бъде спряно, те да си останат все така високи и това да не прави впечатление на никой. Както вече обясних по-горе това се вписва идеално в „политиката” на Топлофикация по въпроса. Това обаче е само един от начините, по които Топлофикация успява да изкара тези "чудни" сметки. Другият начин си е живо престъпление, защото представлява умишлено повреждане от страна на Топлофикация на автоматиката на АС, която регулира топлоподаването към инсталациите за отопление и гореща вода към блока. Работещата автоматика има възможност да изключи и спре подгряването на горещата вода и тази за отопление, когато навън температурата стане прекалено висока или когато температурата на горещата вода достигне 55°С. Когато автоматиката е повредена обаче, подгряването се извършва 24 часа в денонощието, 365 в годината. Тази „технология” позволява изкуствено да се генерира колосално „потребено количество ТЕ”, което разбира се се заплаща отново от потребителя. Важно е да се отбележи, че изключването от топлотехници на Топлофикация на автоматиката за горещата вода е масова практика (поне в София), защото гореща вода се ползва цялата година, а отопление само през отоплителния сезон. На много места обаче автоматиката не само на горещата вода но и на отоплението са повредени, така че по груби изчисления сметката за „потребена ТЕ” да стане минимум около два пъти по-висока от нормалната. Всички нормативни документи по регулиране на топлоподаването към сградата изискват регулирането на това топлоподаване да работи и да става автоматично и никъде не е предвиден т.н. от Топлофикация „ръчен” или още „статичен режим”. На въпроса „откога не работи автоматиката” престъпниците от Топлофикация просто отговарят, че „ние не водим такава статистика !?!” Все пак Топлофикация не е статистическа агенция а дружество за продажба на ТЕ, при това имаща грижата и задължението да поддържа в изправност работата на АС, включително и автоматиката.

Просто за информация в какво се състои тази т.н. автоматика? Автоматиката се състои от два т.н. мотор-вентила (мотор, защото клапите на тези вентили се отварят и затварят от електромотор): един за регулиране количеството топлоносител (горещата вода от ТЕЦ-а) влизащо в топлообменника за отоплението (наричано още ВОИ или Водно Отоплителна Инсталация) и един за регулиране количеството топлоносител влизащо в топлообменника за горещата вода или както „професионалистите” я наричат БГВ (Битово Горещо Водоснабдяване).

Автоматиката за БГВ: когато датчика на температурата на изходящата от АС гореща вода достигне 55°С, клапана се затваря и ограничава достъпа на топлоносителя до топлообменника, т.е. водата повече не се подгрява. Когато температурата на водата поради потребление или с течение на времето спадне, клапана отново се отваря и започва подгряване на водата, докато не достигне 55°С, след това като се нагрее достатъчно отново спира и отново нагрява и т.н. Ето затова е тази автоматика, да регулира топлоподаването съобразно нуждите и потреблението. Юнаците от Топлофикация обаче много често повреждат тази автоматика (когато им се отдаде случай, като например те влизат в АС без някой от блока да ги пуска или да присъства) и съответно няма регулация и дали горещата вода през зимата (тогава температурата на топлоносителя е много по-висока от лятото) е станала толкова гореща, че ако не внимава, човек може да си ощави кожата няма значение. Важното, че се потребява ТЕ като за световно.

И още една мушификация на "Топлофикация" масово прилагана зад гърба на потребителите, свързана с мощността на циркулационната помпа за гореща вода. Колкото помпата е по-голяма (може да върти по-голямо количество вода за единица време), толкова размерът на консумираната за подгряване на водата ТЕ ще е по-голяма. Когато "Топлофикация" монтира тази помпа, тя винаги монтира достатъчно голяма помпа, която да може да отнеме максимално количество ТЕ от общото количество доставена на блока ТЕ, въпреки, че тя може да върши работа и ако е много по-малка. Да, но ако е по-малка ще консумира много по-малко количество ТЕ за единица време. И още нещо по въпроса: ако питате Топлофикация системата може ли да си работи и без тази помпа да работи, те биха ви отговорили: "сакън, НЕ!" Това е пълна лъжа, но Топлофикация лъже нагло, защото знае, че ако помпата се спре, ще лъсне цялата им измама с горещата вода.